Експлоатация на МКС до 2028 година?
: „ Международната галактическа станция “ е без подозрение най-сложният сполучлив космически план, реализиран от епохата на „ Аполо “ насам. Станцията коства близо $100 милиарда, като съществено присъединяване в плана са взели галактическите организации на Съединени американски щати, Русия, Европейския съюз, Канада и Япония. Строежът, който стартира през 1998 година, трябваше да завърши през 2006 година. Но нещастието със совалката „ Колумбия “, която приземи главните транспортни кораби на модулите, забавяния от страна на страните-участнички, както и финансови проблеми, отложиха привършването на станцията до 2010 година. Днес „ Международната галактическа станция “ е на практика приключена – като 98% от хардуерът към този момент е конфигуриран. Въпросът е какво следва оттук насетне.
Предишният проект на предния президент на Съединени американски щати Джордж Буш предвиждаше станцията да бъде свалена от орбита и по този начин планът да бъде преустановен през 2015 година. Планът също по този начин предвиждаше човек да се завърне на Луната до 2020 година и там да бъде учредена локална станция.
“Международната галактическа станция ” – 98% приключена. Credit: NASA
Но през 2008 година новата администрация на президента на Съединени американски щати Барак Обама назначи комисия, която преразгледа цялостното положение на галактическата стратегия на НАСА. Комисията заключи, че прекратяването на плана през 2015 година е безсмислено, тъй като след завършването на станцията на процедура остават едвам четири-пет години употреба. Комисията също по този начин заключи, че с настоящото незадоволително финансиране няма по какъв начин да се форсира новата стратегия „ Съзвездие “ за стъпване на Луната (с оглед на това стъпването през 2020 е неуместна задача) и че би трябвало да се избира – или сред продължение на новата лунна стратегия на НАСА, или сред продължение на употребата на станцията до 2020 година и търсене на други възможности на „ Съзвездие “.
В началото на февруари 2010 година Барак Обама излезе с предложение за прекъсване на „ Съзвездие “, отричане от новата стратегия за стъпване на Луната и продължение на активността на „ Международната галактическа станция “ до 2020 година. Ако проектът бъде утвърден от Конгреса, удължаването на употребата на станцията е несъмнено до 2020 година.
Астронавтът Максим Сураев по време на разходка в открития космос през 2010 година. Credit: NASA TV
Оставаше въпросът да бъде разискван сред страните-членки. В началото на март тази година в Токио се организира събиране сред ръководителите на галактическите организации, се оповестява на страниците на Вести.Ru. Не съществуват никакви спънки за това да продължи работата на станцията до 2020 година. Нещо повече – никой не се съмнява, че станцията ще остане най-яркият обект на небето и след тази дата. По данни на Infox.ru „ Международната галактическа станция “ може да бъде експлоатирана до 2028 година- когато ще се навършат 30 години от изстрелването на първия модул – „ Заря “.
Разбира се, тридесетилетното експлоатиране ще обезпечи и съвсем тридесетилетни научни опити на борда на орбиталния комплекс. „ Международната галактическа станция “ е мултимилиарден план – напълно естествено е човек да чака там да се вършат съществени опити, които да доведат до сериозен пробив и прогрес в науката.
Позовавайки се още веднъж на Вести.Ru, можем да научим, че въпросът за научните изгоди и за икономическата икономичност на плана се е повдигнал още веднъж. Според думите на ръководителя на Европейската галактическа организация – Жан-Жак Дорден, тук не става въпрос единствено за неповторимите проучвания в региона на медицината и битката с световното стопляне. Станцията може и да не донесе неотложно някаква изгода за науката. Но без значение от това мъчно е да се оцени цялостното и стратегично значение.
Подобни изказвания не могат да удовлетворят дългогодишните критици като проф. Робърт Парк, физик в университета в Мериленд. Наскоро на своя блог bobpark.org той написа: „ Международните отговорности вършат мъчно да се освободим от станцията, само че без значение от това „ Международната галактическа станция “ може да се окаже последното човешко жилище в космоса за доста дълъг интервал от време “. Робърт Парк твърди, че след 40 години опит с орбитални станции, те не са съдействали за развиването на науката. За разлика от безпилотните роботи, които изследват Луната, Марс и другите планети и генерират многочислени научни изявления, станциите са просто безсмислени.
„ Навремето галактическите станции се разглеждаха като неотменна стъпка в проучването на космоса. Считаше се, че от такива платформи щеше да бъде допустимо да се реализира информационна връзка по цялото земно кълбо, да се засичат военни интервенции, да се обезпечава навигационна помощ на корабите и самолетите, да се следят звездите без атмосферата да пречи. Днес всички тези неща се вършат рутинно от безпилотни спътници. Тези роботизирани галактически кораби правят активността си по-евтино и по-ефективно, в сравнение с в миналото ще бъде допустимо да се правят от борда на галактическа станция “, споделя Парк.
НАСА обаче постоянно е обещавала, че на борда на „ Международната галактическа станция “ могат да се правят опити, които са невъзможни да се правят в земните лаборатории заради съществуването на гравитационно привличане. Счита се, че тези опити биха могли да оказват помощ, да вземем за пример, в битката с рака.
„ Разбира се, всеки може да се надява на пробив в науката, само че това е извънредно невероятно да се случи на станцията “, отсича Робърт Парк. „ Гравитацията просто не съставлява значим фактор. Гравитационните сили са прекомерно незначителни спрямо вътреатомните сили, с цел да имат значително въздействие “.
Независимо от огромния песимизъм работата на „ Международната галактическа станция “ ще продължи и ще имаме непрекъснато наличие в космоса през идните 10, а може би и двадесет години.
